Той почесва мустака си кротко, потънал в мекото канапе в дневната, и разглежда медицинската брошура, която си е донесъл вкъщи от чакалнята пред кабинета на уролога. Тя е изпънала краката си върху него, излегнала се е върху малките плюшени възглавнички и чете средно дебела книга с оранжеви корици. Това ли е книгата, за която вдигна толкова шум вчера в колата?, пита я той. Да, скъпи, това е, но сега ти не ме прекъсвай, че трябва да я прочета, после да се прегледам на мамограф и да я подаря (книгата, де) на някоя приятелка. Впрочем още не съм решила – на Мария или на Евгения да я дам... – отговаря му тя, без да вдига поглед от книгата. Дай я на Мария, а тя като я прочете, ще я даде на Евгения, мъдро я съветва той и отпива от чая си. В този момент върха на косъмчетата на рижия му мустак се потапят в топлата течност. На вратата се звъни. И двамата не реагират веднага. Тя е така вглъбена в книгата си, а също и да попипва с пръсти гърдите си, търсейки твърди образувания, бучки,...