Ако поезията трябва да отразява, то определено Златна Костова е чудесен наблюдател.
На книга с миниатюри вероятно се полага и почти миниатюрно ревю, а повече не и нужно. Златна те хваща за ръката, повежда те сякаш в своите дни, в които сезоните се сменят, в които да обичаш не е трудно, в които да правиш любов е повече от нормално, в които от любовта се раждат страхотни деца, в които хората са истински и прями. в които есента има вкус на топла супа от пресни зeленчуци, а ние й изневеряваме с мисли за лятото...
А Златна и на живо е така прекрасна и добра, не само в книгата си с миниатюри.
