В края на 1940 г. Хитлер вече се носеше върху крилете на завоевател, какъвто само година по-рано никой не можеше да си представи, че е възможно ХХ век да роди. При това в Европа! Полша бе изчезнала от географската карта, срязана през кръста и анексирана от СССР и Германия. Франция лежеше, просната в безпомощно състояние. Великобритания едва бе смогнала, след огромни жертви, да спаси при Дюнкерк част от бягащите си войски. Австрия беше се „съединила” с Райха, Чехословакия беше превърната в немска провинция, в Белгия, Холандия, Дания и Норвегия имаше нацистки окупационни войски. В Испания се разпореждаше Франко, а в Италия, разбира се, командваше Мусолини. Такава беше картината на Европа пред мен, 21-годишното софиянче, което бе току-що изслужило военната си повинност в кавалерийския ескадрон на Школата за запасни офицери, чиито спални помещения и конюшни се намираха на територията на Първи конен полк – точно, където днес са сградите на БТА и Полиграфическия комбинат. На...