Хващам се на бас, че българският депутат вече мечтае да нарами парламента и да се скрие с него някъде в горите тилилейски. На жълтите павета той е като риба в тиган. Отвори ли прозореца - тъпани, вувузели, огньове, голи цици и кошмарното “кой, кой, кой”. Този стрес не може да не съкращава депутатския живот. Чак при аутопсията ще може да се каже