Есента е в спомените ми от 2005-та, когато с момчето, което обичах, събирахме капалите листа от тротоарите в малкия град и пеехме: All I ever wanted All I ever needed Is here, in my arms… После той ме вдигаше във въздуха и ме въртеше, а когато аз започвах да протестирам с „Престани! Пусни ме!”, ми отговаряше: Words are very Unnecessary They can only do harm…! Да, думите са излишни, от тях само боли в култовото парче на Depeche Mode – “Enjoy the silence”. Повтарях си това, когато в тишината на есенния късен следобед безмълвно отварях бутилката с уиски и наливах в чашите за него и за мен. И се питам: наистина ли имаме нужда от думите – много думи? Думи, казани през сълзи, през смях, с лекота, със злоба, с уста, пълна с пуканки...; думи-стрели по тлеещите останки на телата ни, когато умираме от рак; думи, нанасящи боксови удари по крушата-пухените детски души; думи-новини; думи-съболезнования; думи-музика и думи-ритъм. „Честито бебе!” или „Уволнение!”. Или пък „Днес...