Ако се появи ислямистка партия след отцепването на хора от ДПС около Лютви Местан, нейното ядро ще е в Кърджали, смятат наблюдатели. Кои може да са в основата на подобен проект?
Депутатът от Кърджали, който остана до Местан - Шабанали Ахмед, е нов в политиката, но не е непознат за мюсюлманската общност. Роден е през 1978 г. в чернооченското с. Водач. Завършва средното мюсюлманско училище в Момчилград. През 1999 г. по програма на Главно мюфтийство се обучава в университет в Йордания, където завършва подготвителен курс по арабски език. През 2001 г. записва Факултета по теология в университета на турския град Коня. Четири години по-късно завършва, а дипломната му работа е по ислямско право.
На 1 януари 2006 г. е назначен за зам. районен мюфтия в Хасково. В края на същата година е избран за изпълняващ длъжността районен мюфтия на Кърджали. През 2008 става член на Висшия мюсюлмански съвет, впоследствие го оглавява.
Смята се, че неслучайно Шабанали е попаднал на избираемо място в листата на ДПС на последните парламентарни избори и че именно той е изиграл ролята на основен фактор при размразяването на отношенията на Турция с ДПС. Не е случайно, че духовникът
присъства на
първата среща
на Местан с
Ердоган в Турция
Според наблюдатели именно чрез Шабанали Ахмед може да се обясни странното поведение на главния мюфтия Мустафа Хаджи по време на възпоменателните митинги в Кърджалийско на 26 декември.
Духовният водач на мюсюлманите в България се появи първо на гроба на убитата Тюркян, докато пред него се покланяха Лютви Местан, турският посланик Сюлейман Гьокче и консулът на Турция в Пловдив Алпер Акташ.
Час по-късно Хаджи отслужи заупокойна молитва за жертвите на възродителния процес край Тюркян чешма в Могиляне по време на възпоменателния митинг. По-късно главният мюфтия се появи едновременно с Местан и турския посланик в Момчилград. В групата бяха кърджалийският мюфтия Бейхан Мехмед, крумовградският Насуф Насуф и още няколко духовници от други региони. Този път обаче никой от официалните представители на мюсюлманското вероизповедание
не се включи във възпоменателния митинг. Заупокойната молитва беше прочетена от бившия главен мюфтия Фикри Сали.
Знаково сред отцепилите се депутати е и името на Хюсеин Хафъзов. 
Подалият оставка областен лидер на ДПС в Кърджали Бахри Юмер е една от емблематичните фигури в партията за района и един от малкото в национален мащаб, останали в активната политика повече от четвърт век.
Роден е през 1956 г. Завършил е Шуменския университет и е работил като учител по математика и физика в Джебелско. През 1989 г. е един от организаторите на протест срещу тоталитарната власт и т.нар. възродителен процес в Джебел.
Протестът е трябвало да се проведе на 22 май, но властите научават и започват да арестуват организаторите. Един от тях умира и погребението прераства в демонстрация. Тя е разпръсната, но се смята, че именно майските протести в Джебел и в Североизточна България стават една от причините за отварянето на българо-турската граница и последвалото изселване на огромен брой български турци.
Бахри Юмер също потегля към Турция, но не успява да прекоси границата, защото тя е затворена от турското правителство в края на лятото на 1989-а. Бъдещият политик е принуден да работи като строителен работник в София. Там участва в първите митинги около 10 ноември.
В началото на 1990 г. е в Кърджали, където по това време се провеждат паралелни митинги на българи и на турци.
На 8 януари в къщата, в която живее Юмер, се учредява кърджалийската
структура на ДПС. Учредителите са 33-ма. Структурата се оглавява от Мюмюн Рамадан, а Юмер е заместник.
Няколко месеца по-късно той става депутат във Великото народно събрание. През 1995 г. е избран за кмет на община Джебел, какъвто е до момента. През 2002 г. Юмер става областен лидер на ДПС в Кърджали.
Политикът не се приема еднозначно. Част от депесарите го определят като мъжкар, който държи на думата си. Други смятат, че е авторитарен и налага позициите си силово.