Окупации, списъци, арести. Положението става трагикомично. България трябва да дойде на себе си, докато в делириума си не е направила важна грешна стъпка. Кризата е на недоверието във всичко, което се обозначава като публично и политическо - ­политици, партии, институции, медии. Това недоверие трябва да бъде снето, за да може демокрацията да функционира нормално. Това е в интерес на главните й действащи лица - ­ партиите. Сегашната ситуация все повече ги дискредитира. Шансът за решение е в силната олицетвореност на българската политика. Тя е преобладаващо политика на лица, а не на каузи и на идеи. Когато кажем ГЕРБ, си представяме Бойко Борисов. Когато кажем БСП, си представяме Сергей Станишев. Когато кажем ДПС, си представяме Ахмед Доган и Лютви Местан. И т.н. Когато кажем ляво, дясно и център обаче, не си представяме нищо. Политическите посоки у нас нямат смисъл. Те са формални етикети, често в гротесков контраст с това, което ги носи. Историята за "десни" окупатори на университет, които се борят с "лява" олигархия, събира очите на когото и по света да я разкажете. Ако лицата на политиката пречат тя да бъде нормална, значи трябва да бъдат сменени. Това се налага, защото не е ясно как в близките месеци можем да се сдобием с нови партии и с нов народ. Налага се решението да се търси в рамките на наличния "материал"