Акад. Стефан Воденичаров беше избран за председател за Българската академия на науките за следващите четири години. В избора му участваха 97 членове от Общото събрание на БАН, като от тях 57 гласуваха за акад. Воденичаров, 32-ма - бяха против, пуснати бяха и 8 бели бюлетини. Изборът на акад. Воденичаров беше таен - с бюлетини и в урна. За втори път през тази година Българската академия на науките избира председател след кончината през август на акад. Стефан Додунеков. Той беше начело на БАН само за около двама месеца, тъй като беше избран за председател на академията на 11 юни.
Акад. Стефан Воденичаров оглавява Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски". Неговата номинация беше издигната от Събранието на академиците и член-кореспондентите в БАН.
Акад. Воденичаров е роден на 1 септември 1944 г. в София. Завършил е Техническия университет в София. От 1991 г. е професор, от 2004 г. - член-кореспондент на БАН, а от 2012 г. е действителен член на академията. Ръководил е 207 научни проекта, сред тях и проекти по програми на НАТО и ЕС.
Четиригодишната програма за управление на БАН на акад. Стефан Воденичаров е от 20 страници и е публикувана на сайта на академията. В нея той посочва, че една от първите му задачи, ако бъде избран за председател, ще е свързана с оптимизиране на структурата и дейността на Централното управление на БАН. Акад. Воденичаров възнамерява на негово място да създаде общоакадемична администрация на БАН, която да бъде по-гъвкава и ефективна. За доброто управление на имотите на академията и за увеличаване на приходите от тях, кандидатът за председател обещава да създаде "актуален регистър на собствеността на БАН".