З. „Дали промените са преход към капитализъм?” Изхождайки от представата за „теоретическата несъстоятелност” на идеологемата, съгласно която „руската октомврийска революция е социалистическа” и че с нея е било поставено началото на изграждането на социалистическо общество; както и обосновавайки тезата, че по своя характер октомврийският преврат, всъщност, има „буржоазен характер”, и че установеното от нея общество е „общество на държавния капитализъм”, Г. Найденов обосновата тезата, че осъществяваният след 1989 г. в България т. нар. „Преход” всъщност е „Преход от ранен, неразвит държавен капитализъм, към развит, зрял държавен капитализъм” . От методологическа гледна точка тази теза е била характерна за класиците на руската и западната социалдемокрация от 20-те и 30-те години на ХХ век, според които държавната форма на собственост е историческа и икономическа необходимост само за изостаналите в своето развитие страни при прехода им към капиталистическо общество. Тази теза е елемент на детерминистичния подход, характерен за материалистическото разбиране на историята. Тя е част и от оправдателния аргументационен арсенал относно насилствения път като продиктуван от историческата необходимост за постигането на едно по-развито общество.