Зима, снегът се сипе като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си мерджан, се любуват мутрите Карфиола и Репата. Те току-що са осъществили успешна финансова операция - човекът, обект на тяхната акция, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли. Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал: - Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка? - Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола. - Ами какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе, започва със "с" и завършва на "очка"? Карфиола изпаднал в лек интелектуален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали до краен предел, но не успели да създадат градивен отговор. Карфиола свел срамежливо глава и продумал: - Не знам....