Автомобилните доставчици са привлечени към страната от най-ниските разходи за труд в рамките на ЕС, 10-процентния плосък данък и стабилния курс на лева, който в фиксиран към еврото, отбелязва FT. Освен това фирмите могат да намерят изобилие от млади инженери, които да наемат. Отделно от това има все повече опитни експерти, които се завръщат в страната заради намаляващите работни места за тях в САЩ и Северна Европа. Първите чужди компании, които са проправили пътя, са били германски – като Festo, които са започнали производство на системи за автоматизация в България преди почти 20 години. Други примери са производителят на хидравлични помпи Ixetic и Witte Automotive, произвеждаща системи за заключване, като и двете фирми продават на повечето европейски автомобилостроители. От своя страна BHTC (Behr-Hella Thermocontrol) планира да отвори нова фабрика с 600 служители в близост до Пловдив, където ще се произвеждат автомобилни климатични системи.
Развойният и изследователски център на Johnson Controls в София е един от най-големите в рамките на щатската група, като дава работа на над 600 специалисти, разработващи електронни системи за автбомобили. Директорът на центъра Роман Василев очаква стабилен поток на свързани с автоиндустрията инвестиции, след като Great Wall Motors – най-големият частен китайски производител на автомобили, избра България за тестов пазар за ЕС.
Това е добро място за производство не само на леки коли, но и на специализирани превозни средства, които са трудоемки - автобуси, камиони и пожарни коли. Има добре квалифицирана работна сила и заплатите са конкурентни", коментира Василев.
"Литекс моторс" – съвместното предприятие между китайската форма и българската холдингова група "Литекс комерс", започна производство на модели на Great Wall в завода си до Ловеч. Там вече се сглобява бюджетният хечбек Voleex C10, а от следващата година се планира производството да включи пикапа Steed 5 и един от най-популярните китайски SUV - Hover 5.
Други компании извън ЕС също за избрали България за страна, от която да навлязат в пазарите на Централна и Западна Европа. Южноафриканската ALC произвежда във фабриката си до София кожени седалки и интериор за BMW, Mercedes и Nissan. Две турски фирми - Ayfa Otomotiv и Mars Otomotiv, ще произвеждат в страната фарове и други аксесоари за осветление. Индийската компания Escorts от своя страна обмисля изграждането на фабрика за автомобилни компоненти и сглобяване на трактори.
Преди идването на Great Wall България не успяваше да привлече производители на автомобили, търсещи съкращаване на разходите чрез преместване в Източна Европа. Инвестициите на Renault в Румъния и на Fiat в Сърбия подчертаха усещането за изолация на страната от основното производство на автомобили, отбелязва Любомир Станиславов, вицепрезидент на българския автомобилен клъстер. "Това беше особено обидно предвид факта, че Renault първоначално произвеждаха в България, а след това преместиха производството си в съседна Румъния", добавя той.
Все пак френската Montupet има фабрика в Русе, където произвежда части за двигатели, които се изнасят за заводите на Renault-Dacia в Румъния, отбелязва FT. Според Микаел Бризон, управляващ директор на "Монтюпе България", за решението на френската компания да инвестира у нас са спомогнали предоставените от община Русе улеснения и валутната стабилност, която контрастира с условията в Румъния. "За първата година и половина обучихме около 100 уши, а сега служителите ни са вече 800. В тази фабрика започваме и първото си производство на части за Ford", отбелязва Бризон.
В България е създаден и клъстер за насърчаване на производството и използването на електрически превозни средства. Първата стъпка на членовете му беше да се образува съвместно дружество, което да разработи зарядна станция за хибридни и електрически автомобили, използваща предплатени карти. Ръководителят на проекта Ивайло Томчев отбелязва, че България има достатъчно ноу-хау за производство на електрически превозни средства: "Ние бяхме една от най-големите световни производители на електрически мотокари, така че имаме професионалнате компетентност, за да навлезем в този пазар".
Каре
По криволичещия път към стабилността
Статията за автомобилната индустрия е част от обзора за България на британския финансов всекидневник под заглавие "По криволичещия път към стабилността". В него са включени поредица материали, посветени на управлението, инвестициите, автомобилостроенето, премиера Бойко Борисов, енергетиката, икономиката като цяло, винарството, книгоиздаването и инфраструктурата. В материала "Управление - политиците водят борба за излизане от сянката на Европа" вестникът извежда на челно място разочарованието у българите, че шест години след влизането им в ЕС има разминаване между очакваните изгоди от членството и конкретните придобивки. В материала се посочва, че България охотно подкрепя по-нататъшното разширяване на ЕС на Балканите, но се отбелязва, че отношението между София и Скопие са по-хладни поради отношението на македонските власти към българското малцинство.
FT припомня доклада на Европейската комисия от юли, в който се посочва, че в България е имало присъди по някои важни наказателни дела, но е имало и няколко оправдателни присъди по други знакови дела, за които "в публичното пространство е имало очаквания за осъдителни присъди". В специалния материал за инвестиции се констатира, че след временния бум от 2005 до 2009 г. преките чуждестранни инвестиции в България са спаднали до нива, които "не са толкова неестествени за икономика с такъв относително малък размер".
В статия за разположението на силите на вътрешнополитическата сцена в България вестникът констатира, че шест месеца преди следващите парламентарни избори управляващата партия ГЕРБ е водеща сила, а премиерът Бойко Борисов "запазва популярността си на фона на скептицизма в обществото". Борисов черпи силата си от успеха на България в борбата й с обхваналата Европа рецесия и дългова криза, като страната му не е изпитала на гърба си турбуленциите, засегнали съседните Гърция и Сърбия.