Коментар на Ивайло Зартов   Представете си банка, пълна догоре с пари и кюлчета злато, но без никаква охрана. Все едни и същи хора влизат вътре и изнасят колкото могат да носят. Никой не ги спира, никой не ги наказва. Има една парадоксална ситуация, която не ми дава мира. Как така когато на улицата някой ни бръкне в джоба и открадне 20лв., ние освирепяваме от обидата, подгонваме крадеца, гоним го до дупка и ако го хванем не само си връщаме двайсетачката, но задължително ще му хвърлим и един як пердах на разбойника. В същото време българските правителства ни крадат всеки ден, всяка секунда измъкват от нашите джобове не една и две двайсетачки, но ние не се чувстваме обидени. Не усещаме, че ни крадат, не си искаме обратно парите и не наказваме бандитите