За първи път се запознах с Антъни Бърджес и неговото творчество в университета. Пуснаха ни филма „Портокал с часовников механизъм“ от 1971 г. в един дъждовен следобед. Помня две неща: първо, че главният и негативен герой ми беше учудващо симпатичен, сигурно заради сините му очи, и второ, че бях отвратена от филма. Тогава ми дойде...