- Г-н Овчаров, подготвяте документален филм за Тодор Живков, който сте озаглавили „Човека и народа”. Какво типично българско има у Живков? - По време на социализма имаше виц: „Влиза учителката в час и казва: „Деца, новият лозунг е: ”Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!” А Иванчо вдигнал ръка и казал: ”Аз, другарко, знам и кой е човекът!” Всички знаеха „кой е човекът”. Той самият често се определяше като „първия човек в държавата”. Ако за една част от интелигенцията поведението на Живков бе повод за подигравка и срам, то за повечето хора от народа той си остана „бай Тошо”. Един човек от нас, който се запъва на сложно-съставните думи, когото можеш да срещнеш на улицата, да го видиш да бере трънки в планината или сред публиката на събор надпяване.