По времето на надигането на фашизма в Германия, Емануил Попдимитров, заедно с Антон Сташимиров, Асен Златаров и други известни български интелектуалци, организира през 1933 г. в София протестна конференция срещу изстъпленията, които се случват след завземането на властта от нацистите. Кой знае защо този факт е твърде малко известен и неспоменаван от историците. Нещо повече, роденият в в с. Груинци, Босилеградско, Попдимитров, по-късно е обявен от официалната югославска пропаганда едва ли не за фашист, заради това, че е сътрудничил на нелегалната Вътрешна Западнокрайска революционна организация /ВЗРО/. (Организация, създадена и съществувала в Кралство Югославия в периода 1924-1934 г., в отговор на политиката на насилие и асимилация към българите в т.нар. Западни покрайнини.) Въпреки че личността и заслугите на Емануил Попдимитров в много отношения са наистина забележителни, опитите на негово име да бъде кръстена която и да било улица или пък училище в родния му край са обречени на неуспех и до ден-днешен.