Да викаме ли хеликоптера да ни спасява? Това беше един от въпросите, с които се разведрявахме с група приятели, когато тръгнахме за първи път към Рилските езера. В началото беше наистина смешно, защото нямаше препятствия. Впоследствие обаче започнахме да потъваме до кръста, а отдолу се показваха връхчета на смерчове. Да не говорим, че не бяхме опитни туристи и ентусиазмът беше водещ. Да, оказа се, че в края на април да тръгнеш по лятната пътека към езерата не е най-умното нещо, което можеш да направиш в живота си. Тогава, в един момент, въпросът за спасителите и хеликоптера въобще не беше толкова илюзорен и смешен, колкото си представяхме в началото. Осъзнахме, че ако не стигнем до хижата, преди да се мръкне, единственото нещо, което можем да направим, ако искаме да не намерят телата ни вкочанени, е да се обадим на Спасителната служба. Проблемът обаче беше, че нямахме застраховка и акцията щеше да ни излезе хиляди левове. Със сетни усилия и превъртане на лентата с живота все...