Първият път гласувах за въвеждане на забраната за тютюнопушенето на обществени места в Закона за здравето, но не толкова воден от темата здраве и заради вредата от тютюнопушенето. Днес толкова неща са вредни и ние не можем да ги забраним със закон. Гласувах с мотивацията, че отивайки в Европа – ние спазваме ограниченията, въведени за пушачите, а у нас – не ги спазваме.

Днес е безспорен фактът, че хората от ресторантьорския и хотелиерския бранш имат проблем със забраната – бизнесът им запада, налага се да освобождават работен персонал. Това увеличава безработицата и нанася щети на бюджета, защото намаляват приходите от тази дейност.

За това трябва да се потърси възможност да бъде осигурен избор – както за пушачите, така и за непушачите. Факт е, че законът не се спазва. Тогава какъв е смисълът от него? Възможността за оказване на контрол дали забраната се спазва е минимална. Поговорката „Прекаленият светец и Богу не е драг“ се оказа вярна. На практика въведохме безумни ограничения за пушачите – като тези, например, да не се пуши на стадионите. Затова съм за преразглеждане на закона. Той трябва да е по-гъвкав, да дава право на избор. С едно уточнение - да допуска пушачите да пушат, но единствено в присъствието на пушачи. За да бъде предотвратено пасивното пушене.