Вижте, това, което ние, граждански активните хора в чужбина, се опитваме да кажем на българските политици, на властта в България, е следното: има една уникална ситуация, при която българската емиграция в последните години беше и е донякъде все още изключително свързана с България. По простата причина, че тя излезе, дето се казва, внезапно, на няколко големи вълни. Все още по-голямата част от българите, които сме извън България, сме много свързани със страната. Има роднини, родители, приятели, имоти; младостта... Влече ни натам по някакъв начин. Проблемът е, че това няма да е вярно по дефиниция за поколението след нас. И тук възниква въпросът – как България ще се опита да запази връзката с тази своя диаспора след едно поколение?