Къде и как съм се запознал със Слави Въргов не помня. Но се бяхме сприятелили. Доста по-голям от мен, той беше завършил Роберт колеж в Истанбул, цели 10 години беше работил като аташе по печата в българските легации във Вашингтон и Лондон, а посланик (тогава се е наричало пълномощен министър) през по-голямата част от това време и в двете западни столици му е бил Симеон Радев, авторът на “Строители на съвременна България”. Като наблюдател на световните събития Слави Въргов имаше зад гърба си огромен опит – най-малкото защото професионално е бил длъжен да чете водещи американски и английски вестници цели 20 години. А след това беше работил в български вестници, пак като “международник” - тази смешна дума от бюрократичния речник на съветската политика, привнесена, разбира се, в нашия език и влязла в обращение подобно на “промишленост”, „потребител”, “продоволствие”, “рубеж”, “предпоставки” и други подобни красоти Слави не се бе женил и живееше сам в евтина стая под наем, нямаше,...