Беше вече лятото на 1989-а. Живеех в "Зона Б-5" в София. Прибирам се към вкъщи от работа и – какво да видя – в кварталния плод-зеленчук, обикновено пуст и тъжен, на витрината грее щайга червени, измити и подредени домати. Влизам и казвам:“Един килограм домати, моля!". Продавачката ме поглежда с трудно скривана ирония и отговаря: „Тези домати не се