Tя прескочи оттях през улицата в кафенето с горнище на зелен памучен анцуг, семпло герданче от шарени цигански мъниста, а на тила й стърчеше забодена в косата четка за водни боички. "Не можах да намеря клечката за косата си", обясни, сядайки пред чаша с кафе. Бе докрай естествена - без прическа, без грим, червила, парфюми. Тутакси някаква жаба ...