Когато чух тази сутрин Джамбазки от ВМРО да нарича от телевизионния екран „изроди” всички българи, които (според него) се борели срещу енергетиката ( защото имат нещо против ядрените централи и особено срещу руските, защото било мит онова за „руската мечка с ушанката”), си спомних за национализма като последно убежище на комунизма.
Знам какво ще ми отговорят: че младият Джамбазки не е бил нито комунист нито ченге по времето на комунизма. Толкова по-зле за него и подобните му- в днешно време, когато имат избор (за разлика от родените по онова време, „сделаните”, т.е. масово и вкупом изнасилените по съветски образец поданици на правешкия диктатор) играе в отбора тъкмо на комунистите и ченгета им.
Позабравеният днес рефрен за последното убежище на комунизма беше видим от демонстрациите по площадите на София и Кърджали, когато БСП инспирира първите националистически сборища на Общонародния комитет за защита на националните интереси ( ОКЗНИ), откъдето започна например политическата си кариера като говорител на тази сателитна червена структура бъдещият ни евроатлантически президент Георги Първанов.
Обявяващите се за националисти днес преживя(ва)т поредната фаза на своето роене, обединяване и прегрупиране под знамената на многобройни кандидати за групенфюрери. Те вече не са толкова демонстративно командвани от същата онази партия, която захвърли формално чука ( но си запази сърпа зад гърба за целите на всяка пропагандна жътва при задаващи се избори). Нахъсаното говорене на тези мегапатриоти срещу всичко що е западно и неруско издайнически разкрива генезиса на „последното убежище на комунизма”.
Ако някой е имал съмнения, националистическата карта отново си дойде на мястото в колодата на голямата игра: българската енергетика с руски пранги на краката на България, от която ГЕРБ, БСП и националистите уж искат да тича към светлото бъдеще на националната независимост , но ако може това да е независимост само от омразните Брюксел и Вашингтон.
От козината на руската мечка и косъм не дават да падне, нищо че не Западът (вкупом), а тъкмо Русия държи пистолета до челото на България не само с монопола си в суровинното захранване на енергетиката ни, но и в търговията изобщо, в която съотношението в (дис)баланса е десет към едно в полза на Кремъл спрямо София. Ето защо те вкупом вече агитират населението да гласува със „за” на ядрения референдум от 27 януари догодина.
А останалите? Какви сме ние в техните очи? Ами –изроди!
Като един истински „изрод” ще се изявя и с разширението на темата за последното убежище- може би изненадващо като гледна точка, но смея да твърдя, напълно е свързано с темата за фалшификациите и манипулациите с уж националистическата претенция за чистия патриотизъм като мотивация.
Не е необходимо човек да е непременно българин, патриот или националист, за да се съгласи с осмиването на глупостите, които правят в Македония срещу собственото им приобщаване към Европа, сякаш борейки се с всички сили това да не стане, като провокират систематично съседите си. Именно поради това бе взето общоевропейското решение Скопие да не получи дата за преговори за присъединяване към ЕС. Беше си направо изпросено.
Лесното обаче свърша дотук и следва трудният въпрос: ако по отношения на македонската тема има в много голяма степен съгласие за абсурдността на въпросните исторически фалшификации, какво да кажем за същите по отношение на лъжливата история на отношенията между България и СССР, написана с не по-малко абсурдни монументи ( от македонските мегаломански паметници в Македония) върху българската земя, насадени с такава често, която може да конкурира само бройката на бетонните бункери в комунистическата Албания по времето на нейната параноя от чуждо ( югославско на първо място) нашествие!
Не друг, а историкът Божидар Димитров ( достатъчно известен, за да използвам епитети за сведение на публиката по негов адрес), обобщи проблемът на ( и с ) Македония като наследство от времето на коминтерна.
А какво е наследството ни от времето на СССР в България? Нима не е същото, че и доста по-лошо дори? Тук даже не съществува в публичното говорене терминът „съветска окупация” и „съветски колониализъм”, макар НРБ да бе превърната в „най-верния сателит на СССР”, за което ни се подиграват и до днес по света и ( у нас, т.е. в самата Македония, нали).
Само че над съветското наследство бдят тук като квачки върху подхвърления им запъртък не други, а самопровъзгласили се за патриоти нашенци, за които любовта към Русия е задължително предмостие към българския (!) патриотизъм.
Докато размахват този двоен аршин в мереното на македонските фалшификации ( пренебрежимо безвредни спрямо ролята на руската пета колона в България), без дори да споменават с истинските им имена гигантските подобни лъжи за историята на отношенията ни с Русия и СССР, използвани в противопоставянето на модернизацията на България в рамките на съюзните й отношения, няма да повярвам в искреността на официалната българска позиция срещу микроСКОПСКАТА каша.
Ще смятам, че тази позиция е част от предизборното заиграване с гласовете на българите за партийните цели на тройната коалиция на ГЕРБ, БСП и присъдружните им националисти от всякакви организации, сред които няма нито една, дръзваща да промълви истината за наследството на СССР тук.
Защото, да- на смехотворните заяждания на Скопие е лесно да се надсмееш. С руската мечка обаче не ни е до смях, нали. Тя може и да не е с ушанка, а с енергиен шлем, но гони тук задачите си и троянския си кон, който е лесна плячка именно поради навалицата от желаещи да играят ролята на „капо” (надзиратели в бараките на НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ концлагери, подбирани сред самите концлагеристи). И повечето го правят с настървението на капо не само „от сърце”, но и за да не са капо при разпределеното на порциите на рубладжийската трапеза.