/КРОСС/ Александър Секулов е журналист, разказвач, поет и романист, а неотдавна на сцената в родния му пловдивски театър имаше премиера и на първата му пиеса - „Няма ток за електрическия стол". Режисира я Лилия Абаджиева, която за първи път посяга към жив наш автор. В ролите са Калин Врачански и Красимир Доков. На 26 февруари спектакълът на драмата под тепетата гостува в „Сълза и смях". Въпреки серията си от творения във всевъзможни жанрове и категоричните си успехи в култивирането на пловдивското и не само общество, Секулов не се взема прекомерно на сериозно. „Има много по-добри български писатели от мен - и докато ги чета с респект, няма опасност да се помисля за жив класик", отбелязва той. - Г-н Секулов, новият ви роман продължение ли е на „Островът", който разказва за перипетиите на тийнейджъри и който преди време ви спечели наистина внушителен брой читатели? - Да: в хлабавия смисъл на думата. Част от героите са пораснали с четири години. Сенките на юношеството са се удължили. Преживяват първи сблъсъци с малкия свят на големите хора. Но това е и роман за възрастен мъж, който чрез децата разбира как да допусне отново светлината в себе си. И ако "Островът" бе роман на светлината, то "Скитникът и синовете" е за тъгата и копнежа по светлина