Искам да дам своята скромна подкрепа на извода, изведен в заглавия днес, че се приближаваме към двуполюсен модел.
Не е нужно да съм социолог, като специалистите, които са направили това заключение, за да се съглася с това съждение.
Подкрепям го и дори ще дам примери.
Двуполюсният модел БСП-ГЕРБ действително е налице, направо ни боде с двузъба вилица очите .
Двете партии се различават като двата полюса- Южния и Северния.
На единия има сняг и лед, а на другия-лед и сняг.
Вечният студ на двата полюса вещае глад и мъка, което прави изборът между двете противоположности труден, но не и невъзможен при такова разнообразие в перспективата.
Важна е посоката, нали: едните ни водят на Север , а другите на Юг.
По липса на Западен полюс всъщност истината е, че определяща за България е посоката Изток.
Влече ни евтинията на Азия в рамките на т.н. „евразийски модел”, предлаган от Путин.
Евтиназия е моделът, който успешно ни прилагат двата полюса.
Това се вижда от глобалното ни разтопяване в океана на народите, сред който се лутаме между безлюдния, но леден Север и бедния, но пък снежен Юг.
Двата полюса са обещаващо положителни, поради което е правилно моделът ни да се нарича двуплюсен.