Разказаха ми една интересна история от времето на соца. Един младеж го взимат в казармата. Минава време и петима от тяхната рота, включително и него ги изпращат в друг град за преразпределение. Първо минават на комисия. Въпросният младеж и още един са по-елитни. Питат го: “Можеш ли това?” Той отговаря: “Да, мога.”, питат го още няколко подобни въпроса и отговорът отново е “да”. Комисията ги гледа – високи, добре сложени, силни и ги изпраща в по-елитна рота. А там – гърч. Първо – много наряди. След това ги карат да учат Политикономия, Марксизъм и др., явяват се на изпити да си повишават квалификацията, пращат ги на състезания в други поделения с други войници – изобщо, яка служба. А на въпросния младеж изобщо не му трябват тези работи, казва: “Аз гледам да мине службата, да се уволня.” Но го товарят като магаре – първо един самар, после още един, после и още малко. Както казваше Тодор Колев в “Двойникът” : “Магарето носи толкова, колкото го натоварите.” Другите трима войници...