„Криза е. Купувайте картини, ходете на театър и на концерти, за да се обогатите!” – написа моят приятел художникът Н.Д. на стената си във Фейсбук. Че сме се поокъсали и трапезите ни са пообеднели, така си е. Криза е и не купуваме както до преди три години. Бюджетът ни е разпределен до стотинката за най-необходимото. Но кое е най-необходимото? Наемът, храната и сметките ли? Жалко, ако е така. Във време на криза народът оскотява. Овълчва се. Крие се между работата и вечерята. Брои стотинки и ръмжи под мустак. А точно тогава – когато сме най-бедни – е време да сменим гледната точка. Да преместим погледа – от чинията към духовното. Да нахраним изпосталелите си души. Да посетим изложба, театър, кино, концерт, да прочетем книга. Това ще ни излекува. Защото не сме пък чак толкова бедни. Не сме бедни, защото не можем да сложим пържоли на масата. Не сме бедни, защото сме със стар и евтин мобилен телефон. Бедността е по-скоро състояние на духа, психологическо явление, породено в...