Тълпите, които обсаждаха Сатиричния театър (а и всяка сцена в София и в страната, на която се качваше Георги Калоянчев), наистина приличаха на верноподаници, чакащи да видят любимия си самодържец. Беше им нужен и в добри, и в лоши дни. Но не очакваха от него да им подхвърли дребни монети, да ги угои физически, да им обещае, че ще ги оправи