в. Ромъния либера

Траян Бъсеску номинира Виктор Понта за премиер. Погледнато през призмата на резултата от парламентарните избори, на сигналите, изпратени от Европейския съюз и от САЩ, както и на нестабилната ситуация на икономиката, жестът не е изненадващ.

Интересен обаче е фактът, че номинирането на Понта за втори мандат начело на правителството има и друг смисъл, който се простира отвъд интересите в краткосрочен план (да се избегне нова политическа криза и съответните рискове на равнище икономическа и социална стабилност).

Това е едно решение, което тласка Румъния по пътя на един безпрецедентен политически и обществен експеримент: най-малко две години (мандатът на Бъсеску изтича през 2014 г. - бел. ред.) съдбата на страната ще зависи от начина, по който ще си сътрудничат три враждебни един на друг центрове на властта: президентство, правителство и парламент.

Отварям скоба: някои ще кажат, че е станала грешка с мотива, че правителството и парламентът са контролирани от Социал-либералния съюз (СЛС), тоест че няма конфликт. Забележката би била уместна, само ако останем вкопчени в мита за устойчивостта на СЛС. Затварям скобата.

Връщайки се сега към този експеримент, който няма аналог в 23-те години след Революцията, хайде да направим преглед на няколко елемента, които потвърждават тезата, че между (президентския дворец) Котрочени и (Министерския съвет) Двореца Виктория е било договорено едно съжителство в най-точния смисъл на думата, така както е дефинирано в речника.

Дали то ще има или не търсения ефект е отделен въпрос.

Откъде да знаем ние, към днешна дата най-малко, дали ходът на президента с номинацията на Виктор Понта не е някакво краткотрайно увлечение, вместо дългосрочен облог с ясни корени в суровата и безмилостна действителност? Един облог, за който е ясно, че той не е искал и който от негова гледна точка вероятно води до патентоване на второ “неморално решение” в неговите президентски мандати. (през 2004 г. Траян Бъсеску привлече Румънската партия на хуманистите на Дан Войкулеску (днешна Консервативна партия) в дясноцентристка коалиция, която състави тогавашното правителство, при положение че хуманистите бяха участвали в изборите в съюз със Социалдемократическата партия, която спечели най-много гласове, но под 50 процента. След това Бъсеску нарече този ход “неморално решение” и наричаше партията на Войкулеску с това определение - бел. ред.)

За консултациите в понеделник между президента и лидерите на партиите се говореше надълго и нашироко още от вечерта на 9 декември, веднага след като бяха публикувани резултатите от екзит-половете. Може да се констатира обаче, че дискусиите в Котрочени продължиха изключително кратко и протекоха в малко необичаен формат - Траян Бъсеску водеше диалог на тема определяне на премиер с всички парламентарно представени партии едновременно. В допълнение - името на Виктор Понта фигурираше като единствено предложение, представено на Траян Бъсеску. Стана ясно, че очакваните консултации от Двореца Котрочени са били де факто декора, в който бе дадена формата, а не същината на определянето на премиера.

Затова би било по-благоразумно да мислим, че името на Понта като министър-председател не е било определено между Дан Войкулеску, Крин Антонеску и Виктор Понта (това са лидерите на партиите, които съставляват Социал-либералния съюз - бел. ред.), а между Траян Бъсеску, Европейския съюз, САЩ, Келемен Хунор (лидер на партията Демократичен съюз на унгарците в Румъния - бел. ред.) и Виктор Понта.

И всичко това, известно време преди парламентарните избори, когато резултатът от гласуването вече бе станал предвидим. В центъра на нещата са били тежки и дълги преговори, от които всяка от страните си е тръгнала накрая не само с придобивки, но и със задължения. Задължения, които онези, които са ги поели, трудно биха признали публично или пред досегашните си съюзници, имайки се предвид начина, по който протече политическата битка в Румъния, и имайки се ...