От архива
Снегът затрупа субективната и колективната ни безхаберност
Докато по-слабонервните чакаха Края на света, над красивата ни родина взе, че падна сняг. И мигом истерията се пренасочи към естествения валеж, който се изсипа в най-естествения годишен сезон за това.
Но въпреки, че бедстващи хора на практика нямало, както уверяват институциите, на които плащаме за тази работа, вайкането по темата не спря. Може би така се окайват и други граждани, живеещи на Стария континент, ама надали, както рекла циганката в онзи виц. Тук е въпрос на народопсихология да ревеш с хъс и злоба срещу държавата. И даже да не допуснеш грам помисъл за отговорност в собственото си поведение.
Това изкуство на субективната идиотия, която е безгранична и безпрепятствено преминава в колективна, никой никъде другаде по света не го владее до съвършенство като нас. Всеки нашенец попържа другия, че не си е свършил работата, ама няма обяснение защо например пред блока му преспите и леда са натрупани още от предния валеж.
На никой не му иде на акъл, че ако заедно запретнем...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗