„За да получиш, първо трябва да дадеш”, казваше героят на Васил Михайлов в един от най-любимите ми родни филми „Маргарит и Маргарита”. Вярно е, че използваше тази реплика в доста по-различен контекст от този, който ми се ще да засегна тук, но пък го правеше достатъчно убедително, за да се запечата завинаги в паметта. През тази седмица загубихме краля на българската комедийна сцена. За него е казано и изписано много, но всички ние му дължим по някоя дума и мисъл в последният му земен път. Георги Калоянчев се спомина на 87 години и остави една цяла нация от опечалени. Сигурно е нормално, когато повече от половин век си забавлявал своите сънародници, те да те изпратят с въздишка на съжаление, сълза в окото и някой и друг червен карамфил. И никак не е нормално същите тези жалеещи да поглъщат жадно-жадно всевъзможните жълтотии и гадости, които някои вече бълват срещу него и семейството му, за съжаление. Всичко хубаво си отива заедно нас, е казал някакъв неизвестен мъдрец. Едно друго...