Мрачна и студена декемврийска утрин. Обвит в мъгла столичния квартал "Дървеница" излъчва ледена безнадеждност. Пред очите ми е боядисана в жълто 7-етажна сграда, приличаща на жилищен блок. Влизам в нея. В една топла и уютна стая петнадесетина души с усмивки на лица и пламнал поглед рецитират стихове и пеят песни. Трима мъже, облечени като коледари чакат да дойде техният ред, за да запеят "Стани нине, господине". Жена в инвалидна количка свири на акордеон и пее. В контраст с неприветливия и...