много интересен казус от българската история. в крайна сметка българските евреи, са българи, и те постъпват така, както българите постъпват с българи. 
никой българин, абсолютно никой, общественик, политик, жив или мъртъв, независимо от постиженията му, не може да остане неопетнен. е, останал е един левски, който до такава степен е канонизиран, че се превръща в ненужен никому светец. но и той е убил дете, не бива да бъде забравяно:) няма светци с детска кръв по ръцете дори и в името на свободата на цял народ. всъщност остават само поетите, художниците и музикантите без писателите. прозаиците винаги могат да бъдат съдени за позициите си. чистата лирика, платното и звука, не могът да бъдат впрегнати в ничии нечисти помисли, нито да имат двусмислени тълкувания. разбира се, винаги можеш да нарисуваш портрет на бойко борисов и този портрет би бил портрет на българския народ с всички минуси и плюсове, които той притежава. 
това е текстът предизвикал тези "коледни" размисли:
http://www.facebook.com/notes/dora-dabash/%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0/10152112711978306