Неотдавна аз открих една пътека. Тя е пътеката на не-недоволстващия. Правите си сметка, нали – две не правят да. Но аз не можех да напиша „доволстващия”, защото това звучи съвсем иначе. Доволстващ звучи като смес от подъл мошеник и кръгъл идиот. Затова предпочитам „Не-недоволстващия”. И така. Августин Блажени казва: Толкова страдат, колкото на страданието се отдават. А Мишел Монтен: Не мигваме с око пред сабите в боя и треперим от страх пред бръснача на хирурга. Тоест – човек е недоволен, страдащ и окаян точно толкова, колкото реши или си позволи да бъде. Сетете се за принцесата и граховото зърно. В нейния случай цял екип от специалисти (както бихме се изразили в наше време) се опитва да й угоди и да направи така, че сънят й да е спокоен. Но тя все си недоволства и охка, и скимти! Накрая се оказва, че има едно едничко, мъничко грахово зрънце под деветте дюшека, на които тя спи. И то е грамадният източник на нейното недоволство. А когато на тази принцеса противопоставим...