аз съм "продукт" на моите родители, на гените ми, на зрялото соц общество, както и на великата американска държава в която се научих да си знам мястото, и като казвам, че си знам мястото, означава, че си го знам и тук и там. тя ми даде ярко чувство за реалност, което продуктите тук не получават от производителя. там се и научих да показвам среден пръст винаги когато е необходимо, което е точно наедна крачка от изваждането на АК47 и стрелянето на месо. тази точно една крачка е изключителното чувство за свобода придобито по законен път и многократно преминало през стотици митнически пунктове, бавно и мъчително, с много кръв и пот, усвоено така, че да мога да го нарека МОЕ. да наречеш нещо "МОЕ" е огромно чувство за отговорност, което отличава продукта от гените. българия ме караше да подтискам тези първични инстинкти и да вярвам, че митницата ме контролира. иначе отговарям донякъде на описанието на еленков, но очевидното е, че всичко е въпрос на оцеляване и приспособяване, т.е. на вродена интелигентност комбинирана с придобита. така че, не си слагайте пръстчето на котлона да видите дали е топъл, каза змията и се оттегли да спи.