Свършвам работа и дим да ме няма, стягам багажа и дим да ме няма, изключвам телефона си и дим да ме няма, не ме търсете известно време. Ако не сте чували това през лятото, вероятно имате много основателна причина. Пускаш радиото – Графа, Бобо и Печенката, пресичаш на кръстовището – шофьорът от колата без климатика надул парчето и щеш, не щеш, започваш да се мразиш, защото в главата ти се редят рими за това как всички сме свободни да бъдем индивидуалисти, а всъщност сме просто щрауси - непукисти. Изобщо, горещият август премина не само под ритъм...