(Продължение от 22 декември.) Бяхме вече обърнали по две “големи” сливови, от салатката не бе останало почти нищо, защото я бях изял аз. Професорът разказваше, но очите му гледаха през мен. - Чуй например как баща ми веднъж описа изненадата си, когато за пръв път видял майка ми да идва по улицата. Гледал я как върви, а тя, разбира се, не знаела, че я гледат. “Имат много здраве младите англичанки със синя кръв – рекъл си той - дето преди “представянето” им в обществото майките им ги учат да ходят грациозно с подвързана библия върху главата, за да не се клатят като гъски. А на туй момиче всичко му идва отвътре, тя цялата е автентична, всичко у нея е чиста природа”. – Не можел да откъсне очи от нея – “Само я виж как върви – продължавал да си говори почти на глас - това нейно неосъзнато, но предизвикателно олюляване на ханша, то за нея е най-естествената походка на света.” И в един момент му просветнало. “Мамка му, та тя ходи като котка”. Още в детството, докато през зимата...