Наскоро се натъкнах на нахъсано камуфлажно якенце с две дискретни дупки от цигара на единия ръкав и лилаво леке от неизвестна субстанция на другия. Вероятно четири години по-рано то си е лежало в привидно терминален стадий във влажен и негостоприемен сутерен примерно в Санкт Паули, Хамбург. Някакъв емигрант от китайски произход сигурно го изровил от пластмасов панер, изпробвал го направо на голо, прогорил го с цигара и го захвърлил обратно. За лилавото леке мога само да гадая… Вижте, аз се опитвам да бъда позитивен. Нямам нищо против азиатците, емигрантите, още по-малко – срещу камуфлажната мода. Но ненавиждам секънд-хендовете. Когато ние, поколението на трийсетгодишните, бяхме деца, всички дрехи бяха корекомски или български. Сега имаме малко турски, много китайски и вместо шир-потреба – втора употреба. Но идеята да облека марков потник, в който някой се е потил, ми се струва ултра-мега-хипер гадна. Имам съвсем нормално обоняние и когато вляза в магазин за дрехи втора...