днес бях в църквата света петка. тя е миниатюрна църквичка обект на литературната спекулация на николай хайтов, че костите на левски са погребани в нея. не са. влизайки в нея попадаш в малко помещение в което се намира магазинчето за свещи, както и мястото за свещи за живите и мястото за свещи за мъртвите. над свещите за мъртвите има надпис, който не записах, утре или другиден ще мина от там и ще го запиша, странно неподходящ надпис от изпъкнали железни букви в някакъв познат от соца шрифт в който се споменава за "творческия гении на българския народ". веднага се усъмних, че е цитат на людмила живкова или на баща й, колкото и неуместно и невероятно беше да има цитат от тях сега, и в църква. попитах човекът от магазинчето, той отрече да е от тях, аз обаче настоях да разпитвам и накрая смотолеви, "бе нали имаше един...на дума...стефан...", аз довръших, "продев? стефан продев?". човекът закима с глава усърдно усмихнат извинително, "да, да, той..."нямаше какво повече да го тормозя, той не беше виновен, че някой беше преценил, че цитат от стефан продев може да стои в църква. между другото на стената имаше отпечатъци от буквите от името на продев, явно са решили, че ще е прекалено и името му да е там. цитат може, но името на цитирания не.странен народ е българския. безбожен, бих казала:) името на заклет атеист, на човек, който колкото и да е интелигентен, интелектуалец и т.н., той отрича съществуването на бог, да бъде оставено в тази малка, прекрасна църква видяла какво ли не. е, и това видя - комунистите си отидоха, но мислите им останаха да витаят като досадни мухи в божието пространство:) мавзолеят беше махнат, но надпис на стефан продев в църквата света петка може да стои! интересен народ е българския, често глупав, бих казала.очаквайте по-дълъг текст по темата с цитата за "историческия гении на българския народ":))))