/КРОСС/ Герой за украинските националисти и палач за поляци, руснаци, евреи, словаци и румънци, Бандера е една от иконите на Евромайдана. Cамата фамилия го орисва да се превърне в знаме. И той сякаш от малък го съзнава. Набива клечки под ноктите си. Държи ръката си над пламъка на свещ. Калява характера си за сблъсъка с полицията. Заболи ли го зъб, отказва лечение, за да свиква с болката. Моли селския ковач в Старий Угринов да му вади зъбите. Зъболечението е лукс за героите. Зимно време се облива с ледена вода и стои гол на снега зад дома си скришом от родителите. Скоро си докарва ревматизъм. Като дете дори краката му отказват, парализира се от кръста надолу и няколко месеца чете книги в леглото си. Бандера е фанатик по рождение. С Наполеонов комплекс и Бонапартова воля. Нисък и горд. На снимките позира като паметник, сякаш сам вече разглежда албума с подвизите си. Всъщност животът му ще премине в сянка, но името му ще се превърне в символ. Степан Андреевич Бандера се ражда през 1909 г. в семейството на униатски свещеник. Хем православен по обред и нрави, хем подчинен на Ватикана, малкият носи украинската двойственост в кръвта си. Проплаква в Австро-Унгария, но скоро се оказва полски поданик. Сетне родното му място ще се озове в пределите на Райха, по-късно ще бъде част от Съветския съюз, а днес е в рамките на независима Украйна. Проветрив кръстопът в сърцето на Европа, чиято кървава драма остава почти непозната до ден днешен