Бохемът – онова същество с шантаво и неуместно усмихнатите очи, които се открояват на фона на черните палта и кишата по улиците, ви ограбва пасивно. Онзи весел тип с артистично нахлупения каскет, какъвто никога не би ви хрумнало да си сложите, а пък и всичките шалчета, намотани около врата му... – той никога не дупчи билет в градския транспорт, а дори и ви моли за някой лев назаем или пък да пуснете някоя и друга стотинка в шапката му като награда за прекрасното музикално изпълнение. Той живее гратис, биха казали старите претенциозни дами – бивши дейци на културата. Винаги съм била на страната на изкуството и свободния дух. Не разбирам досадата на рутината в офиса, нито пък еснафското ежедневие. Но съвсем съзнателно се питам за мястото на така наречените бохеми в системата. Защото ние все пак сме в система – пазарна икономика, макар и още в преход към нея. Тълковният речник дава такова обяснение за бохем: човек от изкуството, културата и от литературата, който води весел и...