Пристигаме на гарата в Абъристуит (Уелс) към 11.30 часа вечерта. Началото на март е, годината – 2004-а. Сърцата ни направо преливат от щастие. Тук се печелят лесни и бързи пари. Ще работим в супер модерна фабрика за консерви от пилешко месо. Ще живеем в луксозни британски къщички с джакузи и бърз интернет. Два милиона млади българи ни завиждат. На гарата вместо собственика на фабриката ни посрещат други млади българи. Те са тук от януари. Питат ни дали си носим гумени ботуши, топли дрехи, чаршафи и одеала. Това ме озадачава. Обясняват ни, че няма да живеем точно в града. Обясняват ни, че ще ни закарат дотам с кола. Колата е малък товарен ван, в който след като си нареждаме чантите, едва остава място за нас. След дълго кандилкане по неосветените уелски пътища, се оказва, че сме пристигнали. Още със слизането ми става ясно, че от агенцията, която ни намери тази работа, са ни излъгали. Ще живеем в каравани. Караваните са зад фабриката. Фабриката е извън селото. Селото е на 6 мили...