Преди 100 години българската армия превземаше смятани за непревземаеми крепости само за дни. След 100 години армията на лошите семки почти всеки ден превзема неохраняеми старци, жени и деца. Които искрено могат да съжаляват за отминалото военно време и за част от предимствата му за беззащитното цивилно население. Не сме имали подобна историческа мода – десет души да бият един, като използват и подръчни оръжия. Кога е минавало за геройство – с приятелите от затвора да пребиете баща пред детето му, или човешки животни в разцвета на потентността си да се изредят на вдовица с пенсия за старост. А на нейната съседка други двама да й чупят пръстите, за да свалят по-лесно златните пръстени. Това никога не са били български народни приказки. Това са някакви много скапани генни мутации, за които дори е невъзможно да обвиним обичайните заподозрени от последния век – националните катастрофи, комунизма, правителствата на прехода, медиите на прехода, хероина или чалгата. Кой от всичките е...