В един от блоковете на новите квартали на града тлееше конфликт, който се бе разгорял до война на всички обитатели с тяхна съсобственичка на апартамент. От години те засипваха Прокуратурата и полицейското управление с жалби за това, че двете жени, майка и дъщеря, отглеждат в апартамента си огромен брой котки. Вратата на входа по тази причина бе денонощно отворена и животинките препускаха между краката на обитателите по стълбището към горните етажи, където бе въпросният апартамент. Като всички представители на вида, те маркираха територията си, особено разгонените екземпляри от двата пола, и целия вход бе дезодориран с непоносима котешка воня. Освен това всички котани от квартала се навъртаха под балкона, от който старата дама им хвърляше остатъците от трапезата си и огласяха квартала с концертите си. Всички опити, настоявания, общи събрания с единодушно приети резолюции за евакуиране на котешката напаст, оставаха глас в пустиня и се разбиваха в дебелокожия им непукизъм и егоизъм.