Краят на юли 1975 г. е и шефът Лозан Стрелков ме изпраща като специален кореспондент на БТА в Хелзинки, където на 1 август се открива голяма конференция за сигурност и сътрудничество в Европа. Очевидно както самият Стрелков, така и съответните фактори в ЦК на БКП и вътрешното министерство вече са се убедили, че няма да избягам и затова ме пускат да отразявам въпросната международна конференция, на която и двата „лагера” в студената война възлагаха много важни уж тайни надежди. Но защо „уж”? Ами защото намеренията им бяха толкова прозрачни, че и децата разбираха за какво всъщност става дума. В Хелзинки 1975 трябваше да се изиграе последното действие от спектакъла по създаването на „Организация за сигурност и сътрудничество в Европа” (ОССЕ), тоест конференцията трябваше да приключи с подписано споразумение. Но още по време на дългата дипломатическа подготовка бе станало ясно кой какво иска да постигне, макар за пред хората да се говореха какви ли не врели некипели. Какво...