Анонимни анкети сред ученици ще определят как учителите се справят със своите задължения. Това е нова идея на образователното министерство. Въпреки уверенията, че резултатите от анкетите ще бъдат само част от портфолиото на всеки учител, самата идея за тях е противна. По правило по-строгите и по-взискателни учители предизвикват негативна реакция сред учениците. Нормално е за хора на тази възраст, в която не желаят да спазват правила, бунтуват се или са просто разглезени и невъзпитани. Така анонимните анкети може да се превърнат в нещо като анонимни доноси. Кой ще гарантира, че това няма да се случи?
Във всеки клас учениците с по-несериозно отношение към обучението преобладават и това също е нормално. Нормално е двойкаджиите да бъдат повече от отличниците, а не обратното. Такива са правилата на масовката. Известно изключение са езиковите гимназии, където децата са приемани с конкурс и процентът на отличниците при тях е по-висок.
Наистина ли са нужни тези анкети или просто преписваме някакво чужбинско правило? В Европа и Америка има въведени подобни похвати, но в университетите, където се предполага, че анкетите се попълват от по-зрели хора. Това, разбира се, не изключва понякога „саморазправа” с преподавател, който е по-нестандартен.
Не е добра идеята да препитваме анонимно деца какво мислят за учителите си и да им даваме възможност да ги оценяват. Това едва ли ще повиши качеството на образование. Най-много да увеличи излишно напрежението в него.
Как училищата подбират кадрите си? Колко е заплащането на един учител и защо няма наплив от желаещи да учителстват?
Да, има учители, които не са си на мястото. Но образователната система може да се отърве от тях и без анкети сред учениците.