/КРОСС/ В информационната лавина, която залива сайтовете и специализираните издания, сравнителната прогностика заема централно място. Футуролозите по традиция са свръхактивни в навечерието на всяка Нова година, а медиите се надпреварват в съобщенията за предстоящи оптимистични събития. 2016 г. не прави изключение, въпреки че кризата упорито не ще да си отива, а бежанската вълна, заливаща Европа, не утихва. България и нейната икономика са миниатюрни островчета в глобалната мозайка, но привличат вниманието на анализаторите. Бидейки част от ЕС задължително ни включват в статистическите обзори, детайлизирани по страни; заради принадлежността към източноевропейския ареал следят как влияем на регионалните флуктуации. На свой ред националните експерти и дежурните коментатори се произнасят всяко тримесечие за темповете на икономическото развитие. Накратко, не може да се оплачем от информационен дефицит. По-съществен е въпросът кой какво вещае на България - като окончателни макроикономически резултати за изминалата 2015 г., като средносрочна прогноза за 2016-2018 г. и до края на десетилетието. Тук предвижданията се разминават толкова драстично, все едно са ги съставяли специалисти от различни планети. Този факт ме провокира да напиша настоящата статия, в която предлагам обзор и вторичен коментар на вече публикувани прогнози за напредъка на българската икономика