Теоретично са ни учили, че за да успеем, трябва да вярваме в себе си. Никой обаче не ни е учил как точно е възможно да се случи това. Децата започват да изграждат представата за себе си спрямо “обективните” показатели – доколко бързо тичат, дали са по-силни или по-слаби от другите, какви оценки получават в училище. Сравняват се с критериите и стандартите, които дават възможност за количествено измерване на вътрешните ни качества. Получава се своеобразна количествена оценка на невидими вътрешни ресурси. Започваме да мислим за себе си в тези рамки и постепенно свикваме да се възприемаме и себеоценяваме спрямо постиженията, които реализираме в реалния свят – диплома, кола, заемана длъжност. Увереността в себе си започва да се припокрива с материалните предмети или вещи, които притежаваме и които можем да извадим - като визитна картичка. Когато определяме целите си, също малко или повече ги обвързваме с това, което ще получим. Истинската увереност в себе си се отнася обаче до...