Ако Депардийо беше българин, предполагам, че бихме си допаднали и щяхме да одобрим смяната на паспортите му. Та това е някак много лично – да не понасяш държавата си заради правителствата й, а непоносимостта ти да стигне до крайности. Да намразиш една система, защото е система на определена власт, и да свършиш, като я мразиш само защото е българска. Тази самоомраза французите не могат да я разберат и затова не разбират Депардийо. Обясняват го с пари, използват го за политика, подиграват му се, иронизират го, обиждат го, но не го разбират като нас. По-малко данъци срещу смяна на идентичността за тях е просто сделка, някакъв съмнителен бизнес със съмнителни бизнес партньори, а не народопсихология. Заповядайте да ви го разтълкуваме – по тази тема сме много добри. Все пак ние сме изобретили богомилството. После по нашите земи вярата, когато тя все още е означавала нещо, се е заменяла за социални привилегии – плюеш по кръста, казваш „Аллах е велик” и пестиш от данъци. Изобретението...