В данните на Евростат се наблюдава интересен факт – страните с най-ниска безработица са в еврозоната, но и страните с най-висока безработица също са в еврозоната. Обяснението е в различните политики на национално ниво, различна гъвкавост на пазара на труда, различна скорост на реформите.
Затова и общите данни за увеличение на безработицата в Еврозоната и ЕС (съответно 1.2% и 0.7% на годишна база) не се съпътстват от растеж на безработицата навсякъде. В Естония и Латвия безработицата е спаднала с почти 2 процентни пункта, в Германия и Ирландия е стабилна с леко намаление, във Франция и Полша се увеличава с половин-един процент, а в страни като Гърция и Испания значително.
В България безработицата расте с 0.7 процентни пункта за 12 месеца, колкото е и средният растеж в ЕС. Причината за продължаващият растеж на безработицата – както отдавна се посочва не само от български икономисти, но и Европейската комисия и МВФ – се корени в твърде увеличените тежести върху пазара на труда по време на кризата, както и в структурни и квалификационни несъответствия между търсене и предлагане.
Политиката на пазара на труда, която последните години беше доминирана от синдикални и популистки мерки, има своите съвсем видими резултати и те не са позитивни. Това трябва да спре и да се обърне, за да се ускори възстановяването на заетостта.