Върнах се в родината и станах непосредствен свидетел на опитите за "преход"..., на "кръглата маса", на празните приказки и на още по-празните магазини през 1990 година. Чух как една дама произнесе публично бисера, че нейната партия "не се стремяла към властта" и може би затова впоследствие я направиха министър на културата... Изобщо, видях и чух толкова много смешни, жалки и дори парадоксални неща в родната България (не, че днес много се е променило...), че ми дойде идеята за един фейлетон. Това е моят първи, а може би и последен опит в този жанр и го предлагам на вашето внимание така, както го написах тогава, през далечната 1990-та. Не съм променял нищо, а дали не е злободневен и сега?